Стефан Чурешки: Патриархът е прав да не кани папата
Разколниците в Българската православна църква все повече заприличват на секта
Деян Енев
Стефан Чурешки е роден на 30.09.1966 г. в София. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Християнство и история" и на изследването "Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история". Има публикувани над 80 статии, очерци, доклади и рецензии в научни издания и в периодичния печат.
- Г-н Чурешки, Негово Светейшество Патриарх Максим се срещна с кардинал Едуард Касиди. Разбра се, че при срещата е ставало дума за покана на папата от страна на Светия Синод. Патриархът отказа. Какво става всъщност?- Тази среща изглежда е начало на поредния кръг от сериозния натиск за покана на римския папа да дойде в България. Впрочем този натиск започна отдавна и някои проблеми на Църквата са създадени точно от това.
Несъмнено опитите да се притисне патриархът идват от криворазбраната представа на някои политици, че политическото и икономическо обединение с Европа задължително трябва да бъде съпътствано с религиозно и културно обединение. А това не е така. Фактът обаче, че призивите за заместване на славянската азбука с латиница се случват по едно и също време с кампанията за покана на папата и с дебата около европейските визи показва ясно, че необходимостта от идване на папата в България е рационално-политическа, а не духовна и религиозна.
- Може ли папата да дойде в България и без покана от Светия синод?
- Разбира се, ако светските политици искат да поканят папата в качеството му на държавен глава на Ватикана, то това си е тяхно право. Но ако за това посещение трябва да се жертва достойнството на Църквата, да се нарушат каноните на Църквата и да се огорчат вярващите, тогава нещата придобиват друго измерение. Истинският духовен пастир слуша първо гласа на съвестта си и после се съобразява с политическата конюнктура. Затова отказът на патриарха е съвсем естествен. - Този отказ няма ли да се използва за нови атаки срещу православието?- Нападките срещу православието така или иначе ще продължават и най-вероятно ще вървят в две посоки. Ще се напада както Негово светейшество лично, така и Светата Православна Църква като цяло. И това е така, защото в България не се зачитат правата на православните християни в качеството им на вярващи хора. Отношението към Църквата и към висшите ни църковни дейци поразява на моменти със своята непочтителност. Когато става дума за папата или някой друг чуждестранен духовник, не се пестят хубавите думи. Обратно, за православните духовници, защото те са си наши, български духовници, могат да се използват всякакви обидни и дори кощунствени думи. За българския патриарх се говори предимно във връзка с разкола и скандалите в Църквата.
Ограбването на православните църкви и храмове минава незабелязано от правителствените и неправителствени сдружения, защитаващи правата на човека. За правата на инославните изповедания се говори надълго и нашироко, а не е зле да се припомни, че римокатолиците в България наброяват едва около 1% от цялото население. Не се чува също така представителни държавни лица да посещават официално Негово Светейшество Максим и смирено и боязливо да очакват неговото благоволение, така както например се ходи на посещение при папата. Отново ще припомним, че православните християни наброяват така или иначе близо 80% от избирателите у нас и, ако човек трябва да бъде принципно демократичен, то трябва да се съобразява с тях.
- Как виждате състоянието на православието в България днес?С- Църквата прави опити за излизане от кризата, в която беше поставена. В административно отношение тя, макар и трудно, се възстановява след удара, който й беше нанесен през последния половин век. Но Църквата страда от липса на кадри, както по число, така и по подготовка. В България служат около 900 свещеници и близо 100 монаси, а нуждите изискват поне 3000 свещеници и 500 монаси. Това обяснява защо някъде службите са съкратени, защо свещеникът не може да обърне достатъчно внимание на хората и защо някъде има свещеници, които не се ползват с авторитет, но въпреки това стоят в храма. Едно по-строго придържане към каноните и догмите на православието, както и широко въвеждане на християнското образование ще подобри изобщо състоянието на църквата.ВБългаринът определено е вярващ. Но българското училище продължава да бъде атеистично и още не е станало светско. Философското осмисляне на хуманитарните предмети е атеистично. Например в учебника по история за 11 клас тълкуванието на случки и факти от българската история е направено от атеистични, а не от безпристрастни позиции. Става дума за богомилството, революциите и българския фолклор. Същото се отнася и за литературата. За това някои от хората не знаят как да вярват и не познават християнското богослужение.
- Имаше обвинения към Св. Синод, пък и към църквата като цяло, че е сътрудничила с комунистическото управление...
- През половинвековната комунистическа власт Българската православна църква изтърпя тежки удари и с това потвърди евангелската истина, че истинската християнска църква е гонената църква. През комунизма църквата даде около 400 мъченици и изповедници. Тя беше много по-жестоко гонена от всички други вероизповедания в страната.
За разлика от римокатолици и протестанти обаче православната църква не можеше да разчита на помощта на чуждестранни централи. За това след 1989 г. Православието излезе извън плановете на новозаявените български политици. Тази голяма грешка за съжаление не се осъзнава напълно и досега.
- Кому беше нужен разколът?
- От една страна той беше вдъхновен от външни сили, виждащи пречка в православието да наложат своето влияние в страната, в това число и религиозни централи. Второто огнище на разкола се разпали от нежеланието на някои хора по лични кариеристични подбуди да приемат сегашния състав на Светия синод.
Наистина, още много може да се иска от някои висши духовници и свещеници по места, но голямата опасност на разкола е, че от него може да се премине към ерес. Някои богослови и философи считат, че разколниците в България вече много приличат на презвитерианска община, т.е. имат характеристиките на секта. Всяка секта първо атакува йерархията на църквата, после атакува догмите и каноните и после започва да променя богослуженията и тайнствата в Църквата. Затова православните богослови казват, че "ереста е застарял разкол".
Като следствие от сътресенията в Църквата се наблюдават някои отрицателни явления, които засягат християнския живот изобщо. Например по материално-икономически подбуди някои духовници не изпълняват религиозния си дълг. Доскоро се водеше спор кой да държи имотите на Софийската митрополия, нр кой да държи имотите на Софийската митрополия, наместо православните да защитават вярата от инославните пропаганди. Твърде нерадостен е фактът, че в България няма програма за празнуване на 2000 г. от Рождението на Иисус Христос. И отговорността тук се носи както от църковните представители, така и от овластените светски лица. Освен това Столична община, вероятно поради липса на експерти, дава съгласието си за провеждане на мероприятия, които не само, че не са православни, но дори имат езическо съдържание. Такъв е примерът със скандала около Статуята на София. Може би въпросите трябва да продължат с още един, който изобщо не е повдиган досега в медиите - какво прави общината за запазване на християнското наследство на столицата? Знае се, че София е един от най-старите християнски градове в света.
Източник: в-к Сега, декември 2002
